Лейди Смърт и Невидимият ужас: 3 съветски снайперистки

Людмила Павличенко.

Людмила Павличенко.

Архив
По време на Великата отечествена война стотици хиляди съветски жени заминават за фронта, за да воюват с нацистка Германия рамо до рамо с мъжете. Част от тях стават снайперистки и постигат невиждани резултати, които помагат да се обърне ходът на войната. "Руски дневник" събра историите на трите най-известни съветски снайперистки от войната.

1. Людмила Павличенко, Лейди Смърт

Снимка: ТАСС Снимка: ТАСС

Людмила Павличенко е сочена за най-опасната снайперистка по време на Великата отечествена война – в актива си тя има 309 войници и офицери на противника. За жената, която чуждестранните журналисти наричат по време на войната Лейди Смърт (Lady Death), са написани песни и има филм. В СССР ликът ѝ се появява два пъти на пощенски марки.

Павличенко заминава за фронта като доброволка на 25 години, и преди да постъпи в действащата армия, минава само кратък курс за снайперисти.

Павличенко участва в боевете за Одеса и Севастопол в Украйна. По време на тези сражения тя се среща с мъж от нейния полк, който също е снайперист, и решава да свърже живота си с него.

Само че скоро след като искат разрешение за брак, женихът на Павличенко е тежко ранен и умира в болница. Тази история става основа за сюжет в неотдавнашния филм за Павличенко "Битката за Севастопол".

Павличенко участва в боевете за Севастопол на практика до самия край на отбраната на града, който в изключително сложни условия се защитава цели осем месеца. През юни 1942 г. Павличенко е ранена и я евакуират от града.

Триста убити войници и офицери – това е резултатът на Павличенко за по-малко от година. Срещу нея изпращат най-добрите германски снайперисти и тя унищожава 36 от тях. Сред нейните противници, както съобщават медиите, е бил германски снайперист, убил 400 войници.

След като се възстановява, Павличенко заминава с делегация съветски младежи за САЩ и Канада. Приема я президентът на САЩ Франклин Рузвелт, а съпругата на държавния глава Елеонора организира за нея пътуване из страната.

На срещите в САЩ Павличенко призовава съюзниците по-скоро да открият втори фронт в Европа. В Чикаго тя заявява: "Джентълмени, аз съм на 25 години. На фронта вече успях да унищожа 309 фашистки завоеватели. Не ви ли се струва, джентълмени, че прекалено дълго се криете зад гърба ми?". В САЩ снайперистката получава като подарък пистолет "Колт", а в Канада – пушка "Уинчестър". Певецът Уди Гърти ѝ посвещава песента "Мис Павличенко".

През 1943 г. Павличенко става герой на Съветския съюз, но повече не се връща на фронта. Започва да подготвя снайперисти.

2. Алия Молдагулова

Снимка: ТАСССнимка: ТАСС

Алия Молдагулова е родена в Казахстан, но войната я заварва в Ленинград. През март 1942 г. детският дом, в който се възпитава 16-годишната девойка, е евакуиран от обсадения град. Още през декември същата година Алия става курсант в неотдавна създадената Централна школа за инструктори по подготовка на снайперисти. За отлична стрелба в школата я награждават с поименна пушка, а през юли следващата година Алия Молдагулова вече е изпратена на фронта.

"През август 1943 г. в бригадата ни дойде снайперистката Алия Молдагулова. Крехко и много симпатично момиче от Казахстан. Тя бе само на 18 години, но през октомври вече имаше в актива си 32 убити фашисти", спомня си жена, служила в полка на Алия.

По думите ѝ девойката се отличавала с необикновена храброст. Освен това била не само отличен снайперист, но и вземала в плен германски войници и изнасяла от бойното поле ранени, като им оказвала първа помощ.

Алия загива при освобождаването на Псковска област, в северозападната част на Русия, през януари 1944 г. Както разказват очевидци, девойката няколко пъти вдигала бойците в атака с призива: "Братя, войници, след мен!". При една от тези атаки, въпреки раната си от минна отломка, тя се хвърля в ръкопашен бой. Ранена е още веднъж от германски офицер, но успява да убие противника. От раните, получени в тази битка, Алия издъхва.

В служебния ѝ бележник има 78 убити войници и офицери на противника. Присъждат ѝ посмъртно званието Герой на Съветския съюз. На девойката-снайперист в СССР е посветен балетът "Алия". През 1985 г. за нея е заснет игралният филм "Снайперисти".

3. Роза Шанина, Невидимият ужас

Роза Шанина (отляво на снимката). Снимка: ТАССРоза Шанина (отляво на снимката). Снимка: ТАСС

Роза Шанина е възпитателка в детска градина. Попада на фронта на 19 години след две години препирни във военната комисия с молби да бъде изпратена на фронта. През юни 1943 г. тя, също като Алия Молдагулова, е изпратена в Централната школа за инструктори по подготовка на снайперисти, която завършва с отличие.

Когато убива първия хитлерист през април 1944 г., по спомени на другари по оръжие, тя възкликва: "Убих човек, човек...". Само след няколко дни обаче в актива си тя има вече 10 фашистки войници, а след месец я предлагат за ордена "Слава" III степен. Коронното ѝ изпълнение е "дуплет" – двоен изстрел на един дъх.

Скоро е наградена с още един орден "Слава", но вече II степен. Роза е първата девойка, удостоена с тези отличия. След това Шанина се прославя в цялата страна. За нея пише фронтовият вестник "Ще унищожим врага", а московското списание "Огоньок" публикува нейна снимка на корицата си. Чуждестранните журналисти я наричат Невидимия ужас на Източна Прусия – именно там тя воюва от есента на 1944 г.

Архив. Оцветено от KlimbimАрхив. Оцветено от Klimbim

Във военния си дневник Роза пише, че не заслужава цялата тази слава. Според нея тя е направила много малко във войната.

Роза воюва девет месеца. Загива през януари 1945 г., три месеца преди победата, прикривайки ранения командир на артилерийско подразделение. Твърди се, че тя е унищожила 59 войници и офицери от германската армия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.